неделя, 5 септември 2010 г.

КАКВО Е ПОЛИТИКАТА ИЛИ КАК ЕДНА АНАЛОГИЯ МОЖЕ ДА НИ ИЗВЕДЕ КЪМ ИНТЕРЕСНИ РАЗМИСЛИ.

Та  какво е политиката. Политиката е...секс.
Да, не се изненадвайте. Политиката е традиционния, добре познат секс между мъж и жена, като ролите са традиционните, всички елементи са традиционните и развръзката също е традиционната – смяна на партньора.
            И така. Да обозначим актьорите. В секса те са мъж и жена, а в политиката – политиците и народа. Да! Подредих ги точно така, защото ролите са в този ред. С какво започват нещата в секса? С ухажване, което преминава във флирт. Мъжът подарява цветя, измисля и казва изтънчени комплименти, сваля звезди. Все неща, които целят да привлекат вниманието, да предизвикат интереса на жената и да доведат до целта – съвъкуплението.
Как протичат нещата в политиката. Започват с ухажване – предизборни обещания и програми. Медийни изяви, концерти и митинги, които целят да привлекат вниманието на народа и да доведат  до...избирането. Както и при секса, ухажването и флирта са взаимно приятни, предизвикват много еуфорични  емоции и у двамата бъдещи партньори и са търсен и желан елемент от живота.
Да видим как продължават нещата в секса. Партньорите са се харесали, избрали са се и имат връзка. Жената се радва на новия си партньор, открива в него интересни нови неща и се надява той да и даде това, което другите преди не са и давали. Мъжът прави подаръци на жената, които целят да задържат интереса и, като показват колко много държи той на нея, колко много я харесва.Целта е тя да се чувства желана и значима и да иска продължаването на връзката, включваща всички приятни компоненти и най-вече съвъкупляването.
Какво се случва в политиката. Народа си е избрал управляващи, радва им се, надява се те да са тези, които ще решат всичките му проблеми и очаква нещо различно в този мандат. Управляващите измислят програми за управление. Правят подаръци от време на време, като се опитват да задържат одобрението на народа, за да продължи връзката възможно по-дълго с единствената цел – по-дълго ползване на облагите на властта и най-вече основната цел –разпореждането с парите.
Както виждаме и в секса и в политиката, партньорите намират начин да извлекат максимално удоволствие от случващото се. Няма да разширявам разглеждането в развитие, като например какво се случва, ако връзката премине в брак, например.Ако се замислите, ще видите,че приликите са поразително много.
Да, всичко изглежда идеално. Взимно удоволствие, взаимни ползи.Все хубави неща. Да, ама не, както казваше един известен журналист. Защото има едно голямо НО.
Народа е целокупен, както обичат да казват политиците, НО не е еднороден. Избора който прави „народа” само привидно прилича на избора, който прави жената. За хората,които не са участвали или са се опитали да противодействат на целокупния избор, връзката не е удоволствие.Какво е ви предлагам вие да прецените, като определите какво е секса без съгласието на жената. Както е казано: „Дори и да не се занимавате с политика, тя се занимава с вас.”
И така.Хареса ли ви аналогията? Хареса ли ви мисълта, че всъщност единственото, което получавате от политиката са измамното удоволствие по време на ухажването и дребните подаръчета след това? Хареса ли ви мисълта, че ви изнасилват и използват, ако сте изпаднали от групата на мнозинството, впуснало се в играта на харесване? На мен не. Освен това съм мъж, но до колкото знам, няма жени, на които да им харесва изнасилването и използването.
Да поразсъждаваме заедно.

сряда, 30 юни 2010 г.

Законна и почтена защита нa личния интерес

Политиката е механизъм за прокарване на интереси, чрез управлението на държавата. Досегашните практики за формиране и провеждане на политика имат очевидни за всички дефекти, които довеждат до игнориране на интересите на повечето граждани. Ние ви предлагаме механизъм за формиране и провеждане на политика, която защитава вашите интереси – интересите на партийните членове. Ето какво имам предвид.

сряда, 23 юни 2010 г.

Безумие...

Не бях влизал известно време тук поради някакви си настроения, а освен това се бях зарекъл да не пиша по злободневни теми тук, но първото, което видях ме втрещи. После видях и поста на Христо, както и цялата буря по темата. Нямам какво да добавя, освен да заявя и своето възмущение, като се надявам тези които ще наминат, да подемат вълната от възмущение.
Позволявам си само да сложа един цитат, който всички българи би следвало да знаят, особено "Четящите"... " Не се гаси туй що  не гасне!"

сряда, 16 юни 2010 г.

Набираме скорост

Работата ни по реализирането на една уникална  политическа концепция продължава с ускорени темпове. В хода на кампанията по определяне на политическата физиономия на нашата партия, се натъкнахме на странен феномен - завишен интерес към политическа активност от сънародниците ни, живеещи в чужбина. Ето и обобщението относно възможностите за участие в българската политика зад границаМоже би трябва да положим повече усилия, за да превърнем България в добро място за живеене. Вижте как.

вторник, 8 юни 2010 г.

Разговорът започна



Разговорът ни с вас за облика на създаваната от нас партия тепърва започва.
Осъзнаваме важността на резултатите от този разговор. 
Затова вижте  обобщението след първата седмица.

четвъртък, 27 май 2010 г.

След кратка пауза, отново на пълни обороти

Направихме пауза в кампанията си за учредяване на партията, защото имахме нужда от осмисляне на натрупания опит и спокойна преценка на следващите стъпки. Продължаваме на пълни обороти, като отваряме поредица от допитвания. 
Заповядайте за участие в първото от тях. Така заедно ще оформим облика на нашата партия, такава каквато я искаме.

сряда, 7 април 2010 г.

За арестите и нещо повече.

От известно време следя блога на Олег Панфилов и днес попаднах на материал, много показателен за дискусията в руското общество в момента. Колкото и да са "опасни" аналогиите, то ще преведа тук първия и последния абзац от статията, а после ще се опитам да направя един условен паралел. Правя това от убеждението, че и ние като общество имаме нужда от многостранна дискусия по всички, а особено по острите обществени проблеми. И така:

"Веднага след взривовете в метрото видях такава картина - милиционери обкръжиха младеж от "кавказки тип", и ... Това не беше познат от детството сюжет - "Разпит на комуниста", а по-скоро разговор с омраза. На лицата на ченгетата господстваше погнуса и надменност, в глаголите изобилстваха всякакви ругатни. Разбираемо, ако в обичайни дни на никой не му идва в главата да се представи и да поиска документите, то след взривовете - на ченгетата е позволено всичко. Хората заобикаляха с разбиране. Но хората засега не разбират, че деленето на черни и бели, както някога делението на народа и неговите врагове, няма край. По-точно има, но е печален."

"…В навечерието на трагедията, видях в метрото, как милиционер беседва с младеж-азиатец. Стана ми интересно - каква е сега "цената" за преминаване на имигрант без съответните документи, в метрото? Когато момчето се "освободи" от излишните пари, аз го попитах - колко плати? Той отговори - петстотин. Аз се поинтересувах - а чантата провери ли? Той отговори - не. Явно проверяват за наличие на пари, а не на тротил... 


На сутринта се разнесоха взривовете."


Направих си труда да преведа двата абзаца, защото видях в тях показателни и за нашата действителност, елементи. В първия - създаването на обществено настроение за оправданост на полицейския произвол, а във втория - за универсалната причина за всички обществени неуредици и беди - корупцията. И ако по първия пункт в нашето обществено пространство се задействаха някои защитни механизми, под повърхността остана да битува мнението, че "виновните" може и трябва да бъдат унижавани и заплашвани. Дискусията по този въпрос е безмислена, защото причината да има силни обществени нагласи за такъв род "справедливост" не е в липсата на правна култура в голяма част от хората. Причината е на съвсем друго място. Самият механизъм по който даваме правото на определни хора да се разпореждат с правилата, да използват властови механизми, да разпределят парите ни, е сбъркан. Изборите, при сега съществуващите партийни модели, са акт на пълно самоосвобождаване на гражданите от отговорността за управлението на собствената им държава. Фактически се отказваме от това бреме и после обвиняваме някой друг за всичко, което се случва. И нещо повече - намираме си оправдание за собствената безотговорност, изливайки гнева си към предполагаеми виновници. Докато политическата ни система действа по този модел всичко, което виждаме около себе си, ще се възпроизвежда под една или друга форма. И корупцията, и неспазването на законите, и узаконените форми на присвояване на парите ни, и качеството на здравеопазването, и лошите пътища. Всичко.
Решението е едно: 
Да се решим да вземем на плещите си своята отговорност. 
Да, бреме е. Да, изисква усилия. Решението е наше. 
Ще попитате как? 
Ето как. Ние ви предлагаме модел на политическа партия, който създава условия да реализираме своята отговорност, защитавайки своите интереси. 
Време е да се нагърбим с отговорността да управляваме държавата си и да я освободим от корумпирани политици, от корумпирани ченгета, от корумпирани чиновници.

четвъртък, 25 март 2010 г.

"Каква е тази странна партия?"


Концепцията е нова за българската политика.
Практически, тя е неприспособима за ползване от конвенционалните партии - не могат да я вземат и да я употребят, без лидерите им да загубят позициите си.
Бъдещата партия е ориентирана в полза на членовете си. Има информация за правата на членовете, които може да се видят тук.
Казано накратко, това е проект, който не се вписва в стереотипните представи за политиката.
Често ни питат - кои сме, кои са водачите ни.

Ние слагаме началото на нов стандарт в българската политика.


От тази позиция поставените въпроси са странни и повече кореспондират с партиите от класически тип.
При положение, че партията е конструирана така, че решенията да бъдат вземани от членовете, а не от някой ръководител, да се говори за лидери е направо абсурдно.
Големите светли лидери, политическите доминатори, спасителите и другите подобни персонажи от настоящето и близкото минало, не се вписват  в схемата.
Конструкцията е проектирана да слага бариера пред  всякакви лидерски свръхамбиции за налагане на политика или на мироглед.
От тази гледна точка лидерството е чисто формално и има предимно представителни функции, а създаващата се партия не е за търсачите на поредния водач или спасител.
Това е чисто прагматична партия - за хората, които искат да имат думата при определянето на политиката и законодателството.

Принципът: бариера пред злоупотребите!





В първата част разгледахме въпроса с разделението на функциите в партията. Стана ясно, че отделните позиции в партията имат точно определена функционалност, което означава, че човек на дадена позиция има таван на правомощията.

По подобен начин подходихме и по отношение на представителните длъжности - длъжностите на общинските съветници и народните представители.

Всичко е подчинено на идеята за противодействие на политическата корупция - явление, което не е подминало никоя партия.
Всички имат интерес от прозрачност и контрол над действията на представителите. Освен онези, които искат да злоупотребяват.

Постарахме се, още от самото начало да поставим бариера пред възникването на корупция в партията. Това принципно положение цели едно нещо - да остави инициативата по отношение политиката на партията и решенията за представителите в местната и централната власт, единствено и само в ръцете на членовете на партията.

Изхождайки от това, разделихме вътрешнопартийните позиции, от тези на представителите във властта. 

Един човек не може да заема позиция в партията и в този момент да бъде представител.
Или ще представлява членовете, или ще се занимава с партийна работа, но никога и двете.
Причината нещата да бъдат подредени по споменатия начин е, че представителите са излъчени от членовете на партията и трябва да се отчитат пред тях за своята дейност. 
В случай, че един представител заема и определена партийна позиция, той би могъл да попречи на контролната функция от страна на членовете.

Искаш да знаеш повече? Виж тук

вторник, 16 март 2010 г.

Не искаме да ни спасяват повече!






На където и да се обърнеш, все политика. Както беше казал някой " И да не се занимаваш с политика, тя се занимава с теб..."
През последните 20 години се нагледахме на спасители, които избирахме с надеждата да "оправят" кашата, забъркана от предишните. Те ни "спасяваха", като междувременно крадяха от труда ни, раздавайки заделеното от нас, на "обръчи", на "приятелски кръгове", на "братовчеди". Уморихме се от очакването за спасение. Убедихме се, че не спасение ни е нужно. Не са ни нужни предложения за "решаване" на проблемите, от които все да избираме "най-малкото зло". Искаме нашите интереси да се превръщат в реална политика, която ги претворява в закони. Искаме нашите представители в политиката да изпълняват нашите решения.
Ние нямаме рецепти и не предлагаме спасение. Ние създаваме нова политическа партия, която осигурява механизмите за провеждане на нашите интереси в политиката. Нашите интереси. Не тези на ръководителите, действащи по целесъбразност и разпределящи постове и влияние, съобразно своя интерес. Как е възможно това ли?

понеделник, 15 март 2010 г.

Защо да членувам в тази партия?

Днес ще се опитаме да изясним въпроса за смисъла да се членува в тази политическа партия.
За начало да насочим вниманието си към този текст:

Участието ти дава:
- представителство;
- политическо влияние;
- защита на интереса с ресурса на партията.

По-конкретно, получаваш:
- участие във формирането на политиката на партията, според собствения интерес;
- номиниране на кандидат-представители за всяко ниво на местната и централна власт;
- постоянен контрол над дейността на представителя;
- възможност за политическа кариера на местно или централно ниво.


Идеята е, че когато човек прави нещо, не го прави за да бъде прецакан, а да извлече някаква полза и изгода. В нашият случай ползата се нарича защита на интереса.

Да вземем за пример няколко области подлежащи на политическо решение.
- размера и вида на данъците;
- устройството на здравната система;
- етажната собственост.

Има още много, но да се съсредоточим върху споменатите.
Да речем, че не си съвсем доволен от начина, по който е уреден въпроса с етажната собственост. Става дума за общите части във входа. Смяташ, че законодателството ти вреди и си казваш "не може ли да бъде еди-как си"...

Да, може да бъде еди-как си.
Предлагаш го, обсъжда се и ако останалите преценят, че имат интерес да стане, както си им го предложил, те го гласуват, а след това отива при представителя.

По същият начин стоят нещата и с всички останали въпроси. Решаваме го с гласуване и го правим, а представителя също го избираш ти или ставаш представител, ако те изберат останалите и искаш.

Искаte да научиte повече за проекта? Заповядайте тук!

Как да избегнем злоупотребата с власт

Както всичко в проекта, така и разделението на функциите е подчинено на идеята за защитата на интереса на отделния член на партията.


Ето причините довели до решението за разделение на функциите.

1. Ние си даваме сметка, че позицията (поста) в партията е онова, което дава възможностите за злоупотреба с влияние.
2. Ние не разчитаме на добрата воля и добросъвестното отношение, а още по-малко на доверието, че някой няма да злоупотреби, ако има тази възможност. Тези илюзии сме ги изключили изобщо.
3. Ние знаем, че въпросът не е дали, а кога някой ще се престраши да направи злоупотреба.

Ние сложихме таван на онова, което всеки може да прави. Направихме го за да не разчитаме на добрата му воля и благия му нрав.


Един кратък пример от обичайните практики на политическите партии и се връщаме към основното. Да погледнем управляващата партия Х.
Там цари пълна централизация. Един в центъра - той определя политиката по даден въпрос или предоставя тази задача на някой избран от него. Следват различни по големина и размер кръгове, които обхващат различните видове власт на местно и централно равнище.
Казано накратко, нещата се спускат отгоре.

Ние избягахме от тази система.
В тази партия единственият приемлив вариант е с гласуване от всички членове и определяне на решенията с мнозинство.

Ограничението е валидно за всички нива, като се започне от председателя на партията и се свърши с председателите на квартално ниво. Никой от споменатите не може да съвместява няколко функции.


Повече подробности тук


(Следва продължение)

петък, 5 март 2010 г.

За кого да гласувам? Имаш ли отговор?

Втората тема от разяснителната кампания има за цел да даде решение на този често срещан проблем.


„Няма за кого да гласувам”!


От една страна постоянно чуваш, че всичките са еднакви и гледат само себе си, а от телевизионния екран ти обясняват, че ако не гласуваш ще оставиш другите да решават вместо теб.
Проблемът е там, че дори и да гласуваш, пак оставяш другите да решават вместо теб.

Намерихме решението и то стана основен принцип за партията, която в момента изграждаме. 
Хората в партията сами да предлагат своите кандидати!

Не някой да реши и да ти спусне” кандидата, а ти сам да предложиш, подкрепиш или да се кандидатираш за представител.

В тази партия можеш да го направиш. В тази партия можеш.


Запиши се за съучредител и когато дойде момента започни да решаваш.

Добро начало за една добра идея

Днес ще се запознаете с мерките имащи за цел да предпазят нововъзникващата ни партия от лошите неща в политиката.
Прочетете внимателно текста, а ако случайно не разберете нещо, погледнете и обяснителните бележки под него.

Ограничения
С цел допълнителна защита на интересите на всеки отделен член от внасяне на стари, порочни политически практики, членството ще бъде ограничено за следните групи:
- бивши и кандидат-кметове и общински съветници на областни центрове;
- бивши и кандидати за представители в Народното събрание и Европейския парламент;
- бивши министри и заместник-министри.

Изброените могат да участват само като редови членове, но не и да се кандидатират за изборни длъжности в организацията или за представители.

Ясно е какво се случва в българската политика - едни и същи хора се редуват с години.
Ясно е защо го правят - "да си пълнят гушите".
Всеки е виждал как се правят "принципни" коалиции, чиято единствена цел е да се докопа кокала.
Ние буквално затръшнахме вратата пред професионалните кандидат-големци.
Принципът е ясен и точен - който попада в някоя от горните групи, няма да бъде допуснат да се кандидатира в тази партия.
Тези хора могат да бъдат част от партията и така да участват във формирането на нейната политика и приоритети, но те няма да могат да стават "големци".
Ограничението не важи за бившите членове на различни партии, които ще потърсят защита за интереса си именно при нас. 
Това означава, че ако някой е членувал някъде, но не се е кандидатирал за представител, той/тя може да участва на общо основание в дейността на партията, както и да прави политическа кариера, ако пожелае.
За повече надникни и тук

събота, 20 февруари 2010 г.

какво ми дава членството



КАКВО МИ ДАВА ЧЛЕНСТВОТО?
След като попълниш заявката си за членство и проверим дали отговаряш на условията, ще получиш достъп до членство в демократична организация - политическа партия.

Участието ти дава:
 - представителство;
 - политическо влияние;
 - защита на интереса с ресурса на партията.

По-конкретно, получаваш:
 - участие във формирането на политиката на партията, според собствения интерес;
 - номиниране на кандидат-представители за всяко ниво на местната и централна власт;
 - постоянен контрол над дейността на представителя;
 - възможност за политическа кариера на местно или централно ниво.

Можеш да станеш съучредител или да изчакаш другите да свършат работата. В такъв случай трябва да знаеш, че всички изброени по-горе права влизат в сила и стават валидни само за членовете-учредители.

***
Членовете, постъпили в партията след момента на учредяването й, се ползват с друг статут и не добиват пълни права веднага.

Членовете, постъпили след учредяването ще се ползват с пълните си права едва след деветия месец на своето членство. 

Времето е разпределено в три етапа, които дават различни права и степен на влияние в партията.

Първи етап - до края на третия месец от влизането в партията

Членът се ползва със статут на наблюдател. Има правото да присъства на всички заседания.
 Няма право:
 - да се изказва; 
 - да гласува направените предложения по политиката на партията;
 - да предлага каквото и да било
 - да се кандидатира за пост в партията или за представител;
 - да гласува предложените кандидатури.

Втори етап - периода между началото на четвъртия и края на шестия месец

Членът добива ограничени права:
 - да гласува направените предложения по политиката на партията;

Няма право:
 - да се изказва; 
 - да предлага каквото и да било
 - да се кандидатира за пост в партията или за представител;
 - да гласува предложените кандидатури.

Трети етап - от началото на седмия до края на деветия месец

Членът получава следните права:
 - да се изказва; 
 - да гласува направените предложения по политиката на партията;
 - да прави предложения по политическите въпроси;
 - да гласува предложените кандидатури за изборни длъжности и постове в партията.

Няма право да:
 - да номинира кандидати;
 - да се кандидатира.

След изтичане на деветмесечния период, членът се сдобива с всички права, които са валидни за съучредителите.