От известно време следя блога на Олег Панфилов и днес попаднах на материал, много показателен за дискусията в руското общество в момента. Колкото и да са "опасни" аналогиите, то ще преведа тук първия и последния абзац от статията, а после ще се опитам да направя един условен паралел. Правя това от убеждението, че и ние като общество имаме нужда от многостранна дискусия по всички, а особено по острите обществени проблеми. И така:
"Веднага след взривовете в метрото видях такава картина - милиционери обкръжиха младеж от "кавказки тип", и ... Това не беше познат от детството сюжет - "Разпит на комуниста", а по-скоро разговор с омраза. На лицата на ченгетата господстваше погнуса и надменност, в глаголите изобилстваха всякакви ругатни. Разбираемо, ако в обичайни дни на никой не му идва в главата да се представи и да поиска документите, то след взривовете - на ченгетата е позволено всичко. Хората заобикаляха с разбиране. Но хората засега не разбират, че деленето на черни и бели, както някога делението на народа и неговите врагове, няма край. По-точно има, но е печален."
"…В навечерието на трагедията, видях в метрото, как милиционер беседва с младеж-азиатец. Стана ми интересно - каква е сега "цената" за преминаване на имигрант без съответните документи, в метрото? Когато момчето се "освободи" от излишните пари, аз го попитах - колко плати? Той отговори - петстотин. Аз се поинтересувах - а чантата провери ли? Той отговори - не. Явно проверяват за наличие на пари, а не на тротил...
На сутринта се разнесоха взривовете."
Направих си труда да преведа двата абзаца, защото видях в тях показателни и за нашата действителност, елементи. В първия - създаването на обществено настроение за оправданост на полицейския произвол, а във втория - за универсалната причина за всички обществени неуредици и беди - корупцията. И ако по първия пункт в нашето обществено пространство се задействаха някои защитни механизми, под повърхността остана да битува мнението, че "виновните" може и трябва да бъдат унижавани и заплашвани. Дискусията по този въпрос е безмислена, защото причината да има силни обществени нагласи за такъв род "справедливост" не е в липсата на правна култура в голяма част от хората. Причината е на съвсем друго място. Самият механизъм по който даваме правото на определни хора да се разпореждат с правилата, да използват властови механизми, да разпределят парите ни, е сбъркан. Изборите, при сега съществуващите партийни модели, са акт на пълно самоосвобождаване на гражданите от отговорността за управлението на собствената им държава. Фактически се отказваме от това бреме и после обвиняваме някой друг за всичко, което се случва. И нещо повече - намираме си оправдание за собствената безотговорност, изливайки гнева си към предполагаеми виновници. Докато политическата ни система действа по този модел всичко, което виждаме около себе си, ще се възпроизвежда под една или друга форма. И корупцията, и неспазването на законите, и узаконените форми на присвояване на парите ни, и качеството на здравеопазването, и лошите пътища. Всичко.
Решението е едно:
Да се решим да вземем на плещите си своята отговорност.
Да, бреме е. Да, изисква усилия. Решението е наше.
Ще попитате как?
Ето как. Ние ви предлагаме модел на политическа партия, който създава условия да реализираме своята отговорност, защитавайки своите интереси.
Време е да се нагърбим с отговорността да управляваме държавата си и да я освободим от корумпирани политици, от корумпирани ченгета, от корумпирани чиновници.
Публикации
